Бяс и Лептоспироза

Лептоспироза

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия за кучето. София 2004 г.

Лептоспирозата е остро заразно заболяване по кучетата, от която боледуват различни домашни животни и човека. Причинители са дребни микроби, лептоспири (от грц. leptos - малък и spiros - къдрав) - Leptospira icterochaemorrhadiae, L.pomona, L.canicula и др., принадлежащи към сем. Spirochaetaceae. Източник на инфекцията са болни и преболедували кучета или други животни, гризачи (мишки и плъхове), които отделят с урината си лептоспири и замърсяват околната среда (водоизточниците). Заразяването става главно при хранене или пиене (през устата) на заразена вода, а също и при навлизане в заразени водоеми при лов и разходки в природата (през лигавиците и кожата).

Признаци.
Клинично заболяването протича в две форми: иктерична (жълтеница) и хеморагична (тиф). Първата (жълтеница) засяга предимно подрастващите кучета до 2-годишна възраст и се изразява в повръщане, жажда, полепнали по и около очите слузести секрети, поддържане на леко повишена телесна температура, поява на язви с назъбени ръбове по лигавицата на устната кухина, лоша миризма на устата, диарични, често примесени с кръв изпражнения. Втората (хеморагичната) форма е характерна за по-възрастните кучета. Заболялото животно е отпаднало, няма апетит, в началото телесната температура е повишена, а по-късно се задържа в нормата. Наблюдават се повръщане и диарични кървави изпражнения. Дишането е учестено и затруднено. Появяват се отоци, сълзотечение, разранявания по устата и точковидни кръвоизливи по кожата. Урината е жълта, но по видимите лигавици (както при иктеричната форма) жълтото оцветяване е слабо изразено. Диагнозата се поставя лабораторно, чрез изследване на кръвта или урината във ветеринарномедицинско заведение. 

Лечени.
Използват се антибиотици с широк спектър на действие (дихидрострептомицин, панголамин, спектам, гентамицин, тетрациклин, хлортетрациклин, стрептомицин и др.), хиперимунен хомоложен серум. За възпалението на устната лигавица се правят промивки с водни разтвори на риванол или калиев перманганат (в съотношение 1:1000) и намазване с йод-глицерин. За ликвиидиране на кръвоизливите се препоръчва да се дават големи количества витамин C и К и калциеви препарати.

Профилактика.
Задължително е ежегодното ваксиниране с поливалентна ваксина. Дезинфекцират се помещенията и съдовете с горещ содов разтвор (2-3%).