Бяс и Лептоспироза

05.07.2013 21:21
Лептоспироза

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия за кучето. София 2004 г.

Лептоспирозата е остро заразно заболяване по кучетата, от която боледуват различни домашни животни и човека. Причинители са дребни микроби, лептоспири (от грц. leptos - малък и spiros - къдрав) - Leptospira icterochaemorrhadiae, L.pomona, L.canicula и др., принадлежащи към сем. Spirochaetaceae. Източник на инфекцията са болни и преболедували кучета или други животни, гризачи (мишки и плъхове), които отделят с урината си лептоспири и замърсяват околната среда (водоизточниците). Заразяването става главно при хранене или пиене (през устата) на заразена вода, а също и при навлизане в заразени водоеми при лов и разходки в природата (през лигавиците и кожата).

Признаци.
Клинично заболяването протича в две форми: иктерична (жълтеница) и хеморагична (тиф). Първата (жълтеница) засяга предимно подрастващите кучета до 2-годишна възраст и се изразява в повръщане, жажда, полепнали по и около очите слузести секрети, поддържане на леко повишена телесна температура, поява на язви с назъбени ръбове по лигавицата на устната кухина, лоша миризма на устата, диарични, често примесени с кръв изпражнения. Втората (хеморагичната) форма е характерна за по-възрастните кучета. Заболялото животно е отпаднало, няма апетит, в началото телесната температура е повишена, а по-късно се задържа в нормата. Наблюдават се повръщане и диарични кървави изпражнения. Дишането е учестено и затруднено. Появяват се отоци, сълзотечение, разранявания по устата и точковидни кръвоизливи по кожата. Урината е жълта, но по видимите лигавици (както при иктеричната форма) жълтото оцветяване е слабо изразено. Диагнозата се поставя лабораторно, чрез изследване на кръвта или урината във ветеринарномедицинско заведение. 

Лечени.
Използват се антибиотици с широк спектър на действие (дихидрострептомицин, панголамин, спектам, гентамицин, тетрациклин, хлортетрациклин, стрептомицин и др.), хиперимунен хомоложен серум. За възпалението на устната лигавица се правят промивки с водни разтвори на риванол или калиев перманганат (в съотношение 1:1000) и намазване с йод-глицерин. За ликвиидиране на кръвоизливите се препоръчва да се дават големи количества витамин C и К и калциеви препарати.

Профилактика.
Задължително е ежегодното ваксиниране с поливалентна ваксина. Дезинфекцират се помещенията и съдовете с горещ содов разтвор (2-3%).
 
Бяс

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия за кучето. София 2004 г.

Бесът е острозаразна болест, към която са възприемчиви всички видове животни, включително и човекът. Причинителят е вирус от сем. Rhabdoviridae. Разпространява се от бездомни кучета, а в последно време - от лисици, вълци, котки и др. Заразяването става чрез ухапване или попадане на вируса върху ранички или драскотини по кожата. 

Признаци.
Инкубационният период е до 60 дни. Болестта протича в две форми - остра (буйна) и тиха (меланхолична). При острата форма кучето става капризно, крие се, избягва контакт с хората, не реагира на повикване, наблюдава се слюнкотечение, затруднено пиене на вода. Характерните звукови сигнали са променени, проявяват се нервни признаци, припадъци, кучето става злонраво - хапе други кучета или хора. Не може да преглъща, отказва да приема храна, езикът изпада и виси от устата, долната челюст и задницата се парализират. За 10-12 дни животното умира. При тихата (меланхолична) форма са налице изразени парализи. Кучето е спокойно, но вследствие на парализите не може да се храни, има обилно слюнкотечение и смърта настъпва от 2 до 5 дни. 

Лечение.
Заболялото от бяс куче не се лекува, а задължително подлежи на унищожаване.

Профилактика.
Наложително е ежегодно ваксиниране с ваксините против бяс. При поява на съмнителни признаци се вземат незабавни мерки за изолация. На хора, ухапани от куче или лисица, задължително се прилага противобясна имунизация.